Какво измерва липидният профил
Липидният профил измерва четири неща: общ холестерол, LDL холестерол („лошият“), HDL холестерол („добрият“) и триглицериди. Много български лаборатории добавят и VLDL холестерол, а някои бланки изписват не-HDL холестерол, който е просто общият холестерол минус HDL: изчисление от същата епруветка, а не допълнително изследване.
Всички стойности на българската бланка са в mmol/L. Ако четете американски текст в mg/dL, разделете холестерола на около 38,7, а триглицеридите на около 88,5: 190 mg/dL LDL са приблизително 4,9 mmol/L.
Четири или пет реда, които не се четат по един и същ начин. Триглицеридите и HDL се държат като обикновени лабораторни резултати. LDL обикновено не: той се сравнява с цел, която зависи от Вас, а не от лабораторията.
Редът, който е цел, а не граница
Общият холестерол, HDL и триглицеридите се изписват спрямо граници. LDL холестеролът по европейските препоръки се сравнява с цел, която зависи от сърдечно-съдовия Ви риск: под 3,0 mmol/L при нисък риск, под 2,6 при умерен, под 1,8 при висок и под 1,4 mmol/L при много висок риск.
Рискът при хора без сърдечно-съдово заболяване се оценява по таблиците SCORE, които съчетават пол, възраст, тютюнопушене, кръвно налягане и холестерол. Профилактичният преглед по Наредба № 8 предвижда тази оценка при мъжете над 40 и жените над 50 години. Европейските препоръки за профилактика от 2021 г. причисляват България към страните с много висок сърдечно-съдов риск, така че при едни и същи числа рискът на човек в България се изчислява по-висок, отколкото например във Франция.
Затова двама души могат да имат еднакъв LDL, единият отбелязан, другият не, и двете бланки да са верни. Човек, прекарал инфаркт, и човек без никакви рискови фактори се сравняват с различни цели, поставени от лекар, а не от анализатор.
Границите на бланката не са Вашата цел
Българските лаборатории изписват различни граници. Една голяма лаборатория например дава за общия холестерол 3,5–5,2 mmol/L, за триглицеридите 0,3–1,7 mmol/L, а за LDL таблица от „оптимален“ (под 2,59 mmol/L) до „много висок“ (4,92 mmol/L и повече); за HDL дава различни граници за мъже и жени. Тези категории идват от по-стар американски модел и не съвпадат с европейските цели.
Европейският консенсус от 2016 г. предлага собствени прагове за отбелязване на проба без гладуване: триглицериди 2 mmol/L или повече, общ холестерол 5 или повече, LDL 3 или повече, HDL 1 или по-малко, не-HDL холестерол 3,9 или повече. Други лаборатории изписват други числа, така че един и същ резултат може да е отбелязан на една бланка и да не е на друга.
Ако на бланката Ви за LDL е отпечатана граница, четете я като стандартна стойност на лабораторията, а не като Ваша цел. Числото, което се отнася до Вас, идва от прегледа, а не от листа.
На гладно ли се прави липиден профил?
Според европейските препоръки по правило не. От 2016 г. Европейското дружество по атеросклероза и Европейската федерация по клинична химия препоръчват пробата без гладуване като рутинен вариант, а европейските препоръки за дислипидемиите от 2019 г. приемат и двата вида проба.
Причината е големината на разликата. След обичайно хранене най-големите средни промени са около +0,3 mmol/L за триглицеридите и −0,2 mmol/L за общия холестерол и LDL, докато HDL и липопротеин(а) не се променят. Стойностите на гладно и без гладуване предсказват сърдечно-съдовите заболявания еднакво добре, а понеже по-голямата част от деня минава след хранене, а не преди закуска, пробата без гладуване отразява обикновения живот поне толкова вярно.
Българската практика обаче е друга: големите лаборатории молят за 12 до 14 часа без храна (вода и черно кафе без захар са разрешени) и 72 часа без алкохол. Указанието на Вашата лаборатория се отнася до Вашата проба. Гладуване се обсъжда отново в един случай: когато триглицеридите без гладуване са над 5 mmol/L.
Как се свързват редовете
Триглицеридите са редът, на който най-много влияе това, което сте правили вчера: храненето ги покачва, както и алкохолът от предишната вечер. Едни повишени триглицериди в проба без гладуване рядко са находката, която изглеждат.
HDL се движи бавно и храненето не го смущава. Това е и ред, в който си личи пушенето: в проучване, групиращо хората по интензитета на тютюнопушенето, пушачите имат по-висок общ холестерол, триглицериди и LDL и по-нисък HDL, а най-изразено е при тежките пушачи. В страна, в която 29 % от възрастните пушат всеки ден, това е честа причина за нисък HDL.
Не-HDL холестеролът, изписван на много бланки, събира целия холестерол в частиците, които могат да се натрупат в стените на артериите. Европейският консенсус предлага да се отбелязва стойност без гладуване от 3,9 mmol/L или повече.
Кога да се притесните от липидния профил
Няколко числа имат значение сами по себе си, каквото и да показва останалата част от риска Ви. Те заслужават директен разговор с лекаря, а не чакане до следващия рутинен преглед.
- LDL над 4,9 mmol/LСам по себе си поставя човека във висок риск по европейските препоръки и може да е знак за наследствена (фамилна) хиперхолестеролемия.
- LDL над цел за Вашия рискПри хора с диабет, бъбречно заболяване или преживян инфаркт целите са значително по-ниски от границата на бланката.
- Триглицериди над 10 mmol/LПри толкова високи стойности основната грижа става рискът от панкреатит и е нужна бърза консултация.
- Липопротеин(а)Не е в стандартния профил, но европейските препоръки съветват да се измери поне веднъж в живота; храненето не му влияе.
Какво липидният профил не казва
Той не измерва състоянието на артериите Ви. Той измерва вещества, които с годините допринасят за това състояние. Един профил е една точка на линия, която става информативна едва когато имате няколко.
И не казва нищо за останалата част от сърдечно-съдовия Ви риск: кръвното налягане, пушенето, диабетът, фамилната история и възрастта тежат толкова, колкото никой липиден ред не може да покаже. Точно затова целта за LDL е лична. За България това е особено важно: според профила на здравето на ОИСР за 2025 г. сърдечно-съдовите заболявания причиняват над 60 % от смъртните случаи, почти двойно повече от средното за ЕС.
Колко често да се изследва
При профилактичния преглед по Наредба № 8 триглицеридите, общият холестерол и HDL се изследват веднъж на пет години при мъжете от 40 и жените от 50 години, заедно с оценка на риска по SCORE; при хората със сърдечно-съдово заболяване, диабет или хронично бъбречно заболяване се изследва LDL. С направление от личния лекар изследването се поема от НЗОК; в частна лаборатория липидният профил струва между около 6,50 и 8 € (ценоразписи, проверени на 13 октомври 2026 г.).
Ако сте на лечение или имате други рискови фактори, лекарят ще определи друг ритъм. Изследването в една и съща лаборатория прави тенденцията по-лесна за четене. Никога не спирайте лекарство за холестерол преди изследване по собствена преценка.
